Д-р Красимир Михайлов, директор на Спешен център – Благоевград в интервю за предаването „Метроном“ на Радио ‘‘Фокус’’ – Пирин относно новият регламент за спешната помощ, който ще влезе в сила най - късно до края на месец септември .

Фокус: Д-р Михайлов, нов регламент за спешната помощ ще влезе в сила най-късно до края на месец септември тази година. Според новия стандарт ще бъде въведено степенуване на спешните случаи. Какви са настроеният в лекарската гилдия и ще има ли ефект от въвеждането на тези промени?
Красимир Михайлов: Да наистина има нов проект, за нов стандарт по спешна медицинска помощ. Като цяло бих могъл да кажа, че предложението за новият стандарт е доста добро. Ясно се регламентират исканията към двете части на системата за спешна медицинска помощ – извън болнична, тоест Центъра за спешна помощ и болничната част на тази система, спешно отделение и спешен болничен комплекс. В този стандарт е направен опит да се регламентира точно и ясно различните категории пациенти, като е посочено, че те се групират в три категории съобразно степента на спешност, а именно „критичен спешен пациент“, за който времевата рамка за реакция на екипа от получаването на повикването до пристигането на мястото на инцидента, като всичко това трябва да стане в рамките на до 8 минути. Следващата категория е „нестабилен пациент или потенциално нестабилен“, като времевата рамка за него е до 20 минути и третата категория пациенти е „стабилен спешен пациент“, който може да се каже, че е отложен във времето до 120 минути. Наистина изискването по отношение на критичните пациенти е доста съкратено, но всъщност така и трябва да бъде, защото това са пациенти, които са със застрашаващи живота състояния и изискват много бърза намеса от страна на квалифициран спешен екип, който да окаже необходимия обем медицински дейности, за да може пациента да бъде изведен от състоянието в което се намира. Трябва да споменем също така, че наистина това е времето в което трябва да се реагира, когато например пациента има сърдечен арест и въобще всички състояние, които изискват много бърза и спешна намеса. Друг е въпроса дали в момента нашите екипи имат тази възможност да отреагират за толкова кратко време. Бих могъл да кажа, че за нашия спешен център в Благоевград , поради редица обективни предпоставки това време е трудно достижимо. Мога да дам пример с филиала в Сандански, който разполага с два мобилни екипа, а територията която обслужва е 1,300 кв. км, тъй като той отговаря за две общини, това са Община Сандански и Община Струмяни, а населените места в тях са повече от 70, които са отдалечени на различни разстояния от мястото, където са базирани екипите. Заради планинския и полупланински релеф в гореспоменатите територии в някои случай, линейката пристига до 20 минута в 50 % от населените места, които са на територията на тази две общини. Така, че наистина за тази група пациенти, които са критични и за които безспорно се изисква реакция до 8 минута и се намират на такава отдалеченост трудно ще бъде достигната тази времева рамка. Но пък отново искам да повторя, че стандартът е доста добър, ясно регламентирa изкискванията към системата за Спешна медицинска помощ, към пациентите, като ги категоризира, видовете екипи с които трябва да разполага всеки център за спешна помощ, материална база, времевите рамки и така нататък. Явно е, че този стандарт е нужен, но би могъл да се реализира във времето, защото сегашната система има някои слабости и по – точно, аз говоря от името на Центъра за спешна медицинска помощ – Благоевград. Споменах ви вече за това, че имаме много отдалечени места, територията, която обслужваме е голяма и екипите, като брой и разположение не биха могли да достигнат много бързо до определени населени места. Друг проблем, който мога да спомена е този за недостига на квалифицирани кадри и въобще на кадри в системата, тъй като самият стандарт по Спешна медицинска помощ поставя доста високи изисквания, тоест наличието на лекари със специалност по спешна медицина, лекари със специалност по реанимация и разбира се лекари с други профилни специалности или пък без специалности, също така и парамедици. Но на този етап ние разполагаме с малко лекари, голяма част от тях работят и на втори трудов договор при нас.

Фокус: Във връзка с промените, които предстои да бъдат направени се заговори и за необходимостта от преоборудване на линейките, според Вас ще се намерят ли средства за това начинание?
Красимир Михайлов: Мисля, че това би могло да се случи, защото наскоро бе финансиран и стартира проект за преоборудване и подобряване на материалната база в системата за спешна медицинска помощ.Този проект се финансира по оперативните програми и включва както ремонтни дейности по отношение на материалната база, така също и доставката на нови линейки, а и ново медицинско оборудване. Така, че ако наистина искаме този добър стандарт да се приложи, както е разписан трябва да се подобрят и условията в самите спешни центрове. Работата в спешните центрове е доста напрегната и динамична, за това и много колеги предпочитат да се реализират в други сфери и области на медицината, а това от своя страна води до недостиг на кадри в системата. Ако говорим за проблеми, то трябва да споменем и още един доста голям проблем. В голяма част от спешните центрове, които са част от областните болници и в различните филиали на Спешен център – Благоевград се извършва голям обем медицински дейности на амбулаторни, не спешни пациенти. Мога да ви кажа, че в спешното отделение на благоевградската болница годишно преминават около 20, 000 пациента, като от тях около 4, 000 се хоспитализират. Във филиала за Спешна медицинска помощ – Разлог преминават месечно от 800 до 1, 000 пациента или на годишна база това са около 10, 000 случая. Голяма част от тези пациенти са неосигурени или не са намерили лични си лекар, или умишлено се опитват да го заобикалят, защото знаят, че в спешно отделение или във филиала ще бъдат обслужени безотказно. Всъщност това е един вид злоупотреба от страна както на личните лекари, които в Разлог не са организирали 24 – часово обслужване на пациентите си и прехвърлят отговорността на филиала за спешна помощ. Естествено не трябва да забравяме, че понякога и самите пациенти имат вина, защото просто решават, че е по – лесно да отидат в спешните центрове. Това е голям проблем и той трябва да бъде решен, за да може да се подпомогне дейността, която е регламентирана в стандарта.

Фокус: С новите промени ще намалеят ли лъжливите повиквания към спешните центрове?
Красимир Михайлов: Мисля, че времето ще покаже дали ще намалеят. На този етап наистина не мога да преценя, може би трябва да стартират нещата. Пак ще повторя, че според мен промените в спешната помощ трябва да се приложат плавно. Реформата в здравната система не е един едномоментен акт, а трябва да има движение и да се развива във времето.
Ливия НИНОВА
Източник: Информационна агенция "Фокус"