Директорът на Спешна помощ в Пиринско д-р Кр. Михайлов: Триажът по спешност разделя пациентите по категории: критичните до 8 минути, код "жълто" до 20 мин., останалите - до втория час, приоритет са бременни и деца

Медиците от 10-те филиала в Благоевградска област в момента се обучават по новата система за спешна медицина. Дежурните екипи в Районната координационна система усилено изучават новите стандарти, а от следващия месец започва тестването на протоколите за триаж на спешността по категории с код червено, жълто и зелено. 
С директора на Спешен център в Пиринско д-р Красимир Михайлов разговаряме за нововъведението и прилагането му.

- Д-р Михайлов, какви нови правила се утвърждават в спешната помощ? 
- Със заповед на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов от октомври се утвърждават медицински протоколи, а от 16 ноември в Благоевградска област и останалите спешни центрове в страната започва тестване на протоколите за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж. Диспечерите от Районната координационна централа сега се запознават с протоколите и стандартизираните документи за провеждането на триажа. За нас, работещите в Спешна помощ, триажът е нововъведение. Досегашният стандарт по спешна медицина, единствен в света, определя за спешен “всеки пациент, който счита себе си за такъв”. Това довеждаше с предимство да се обслужва пациент, който е от неспешен порядък, например паданал и навехнал крака си, пред спешен случай - изпаднал в кома или друго критично състояние. Това налага да влезе в сила нов стандарт, който определя три категории според степента на спешност: критична спешност /животозастрашаващи състояния/, нестабилни пациенти с нужда от стандартна спешна интервенция и минимална спешност с нужда от посещение на екип на място. 
 
- Какви пациенти попадат в критична спешност и как се определя? 
- Тези случаи изискват животоспасяваща помощ, при тях е код червено и спешният екип трябва да пристигне на място до 8 минути. Редно е подаващият сигнал на тел.112 да знае, че със зададените му въпроси съдейства за определяне на спешността с бърза и адекватна реакция и участва в спасяването на човешки живот. Разделянето в трите категории ще става чрез телефонно интервю. Идеята не е самоцел на диспечера от централата, а чрез най-малко зададени въпроси да се получи максимално информация за състоянието на пациента и за спешността на ситуацията. Най-важни са отговорите - какво се е случило, къде и колко са пострадалите. Когато кодът е задействан и изпратен към екипите, интервюто може да продължи с цел да бъде подадена допълнителна информация на лекарите, докато пътуват. Ако обаче се подаде сигнал, че на тротоара лежи безпомощен човек, операторът ще зададе няколко помощни въпроса, за да успее да уточни в съзнание ли е, има ли проблеми с дишането и други, за да може да определи за какъв вид спешност става въпрос. При необходимост е възможно да се дадат и важни инструкции за помощ, които присъстващите могат да приложат до идването на екипите.
Чрез задаваните въпроси от координационната централа е много важно да се получи достатъчно точна информация, това не е загуба на време. Обаждащият се на тел.112 по този начин съдейства и трябва да е търпелив. Идеята е спешният екип да реагира максимално бързо и при критични пациенти да се изпрати реанимационен екип от най-близко разстояние. 

- Д-р Михайлов, на територията на Благоевградска област тежките катастрофи са най-често в Кресненското дефиле, как се преценява какъв екип да окаже помощ на място?
- В случая е много важно какво ще се съобщи, ако е подаден сигнал, че този, който е претърпял пътен инцидент, е със загуба на съзнание или автомобилът е паднал в дере, смачкан е и шофьорът не може да се извади навън, това предполага да бъде изпратен реанимационен екип, който е висококвалифициран. И тук смело мога да посоча, че в нашия Спешен център работят обучени специалисти. Ако е съобщено, че има повече пътници, се изпраща още един екип, затова тези уточнения са важни. Ако пътният инцидент е в началото на дефилето, в посока Кулата, се изпраща екип от филиала в Симитли, ако е по-близо до Кресна, се насочват екипи от Кресна и Сандански. Ако свидетелят на инцидента съобщи, че участниците в катастрофата са добре, контактни са и са излезли от автомобилите без видими травми, а само с повърхностни наранявания, това предполага, че няма сериозно пострадали, и се изпраща екип, който не е от най-висока степен на компетентност. 

- С колко екипа разполага Спешен център - Благоевград?
- 17 мобилни екипа обслужват спешните случаи на територията на областта, от тях 4 екипа са в община Благоевград, останалите са разпределени, съответно по филиали - Сандански, Петрич, Разлог и Гоце Делчев по 2 мобилни екипа, а в по-малките населени места - Симитли, Кресна, Банско, Якоруда и Сатовча - по един. В 9 от 10-те филиала има и стационарни екипи за извършване на амбулаторни дейности, на територията на община Благоевград функционира спешно отделение, което от 2007 година с решение на Министерство на здравеопазването премина като структура към болницата. 
Приоритетният екипен триаж сега определя екипът с най-висока компетентност и най-близко разположеният пръв да пристигне на място. И веднага мога да посоча как са групирани по признаци и симптоми случаите /диагностичните групи или категории/, които са разработени по протоколи. 
Най-критичините симптоми са с код С, тава са случаите, при които пациентът е със сърдечен и дихателен арест /спиране на дейността/; задавяне, запушване на дихателните пътища; безсъзнание, бременност и раждане. Тези случаи изискават животоспасяваща реакция и са критични. Извън тях има и медицински инциденти, които също налагат бърза реакция - например коремна болка, алергия, кървене, задух, главоболие, отравяне, инсулт и други. Затова се провежда това запитване по телефона с насочващи въпроси, за да може да се уточни например инсултът дали е в тежка или лека форма, пациентът загубил ли е съзнание, може ли да разговаря... Често срещани са и травматичните инциденти, има и друга група инциденти - масови аварии и бедствени ситуации. 

- Д-р Михайлов, ако се подаде сигнал за пациент със задух, какво е важно да се съобщи по телефона?
- Най-важното е да съобщи дали е в съзнание, диша ли нормално, откога е настъпил този задух. Редно е да се уточни има ли болка в гърдите, посинял ли е, възможно е пациентът да е асматик. Затова се задават тези допълнителни въпроси и тогава се преценява, ако е с тежък пристъп, този случай се определя с код червено и се изпраща реанимационен екип, ако обаче пациентът е в съзнание, говори и има само лека кашлица, тогава спешният екип пристига до 20-та минута.
По същото време се дават и указания, например пациентът да остане в седнало положение и да не се движи, да се извадят всички лекарства, които болният приема, и при пристигане екипът да може да ги види. Приоритетно се оказва спешна помощ на болни деца. 

- Д-р Михайлов, как ще реагират дежурните медици, ако и 4-те мобилни екипа в Благоевград са на адрес и се получи обаждане с код червено за пациент в критично състояние?
- Диспечерът от координационната централа винаги има комуникационна връзка с екипите, при постъпване на сигнал се насочва този екип от четирите, който е на най-близко разстояние и вече е приключил прегледа. Ако няма свободен мобилен екип, се търси вариант с изпращане на екип с висока компетентност. Единият от тях е екип от районната централа, в която винаги има трима дежурни диспечери, завеждащият на благоевградския филиал д-р Китина също е специалист с дългогодишен опит и се включва в обслужването на пациенти. Медиците са обучени, има една резервна линейка, която е на място в благоевградския филиал, и винаги може да реагират при възникнали спешни ситуации. Другият вариант е с търсене на съдействие на мобилен екип от най-близкия филиал, в Симитли. При масови аварии и бедствия се мобилизират и екипи от болницата, както и от всички съседни филиали, сред тях Кресна и Сандански. Колегите от филиала в Рила са от наша съседна област към Спешен център - Кюстендил, при тежки аварии от тях също може да се потърси съдействие. 

- Какви са целите на новата система?
- Разликата е, както вече посочих, че досега пациентът има оплакване и се изпраща екип, всеки случай бе еднакво спешен. Сега идеята е да се дефинира степента на спешност, защото най-спешните трябва да се обслужат до 8-та минута, всеки нуждаещ се ще получи помощ, но приоритетно са критичните случаи, други могат да се обслужат до 20-та минута и до 120 минути според степентта на спешност. Сега се подобрява достъпът до спешна помощ и пациентите трябва да разберат, че триажът е система, която разделя спешността в три категории и е в тяхна полза.

Разговаря СЛАВА ИВАНОВА

Източник: вестник "Струма"