Д-р Красимир Михайлов е роден през 1959 г. в Благоевград. Завършва Математическа гимназия, а по-късно медицина в Медицинска академия - София. Има специалност по вътрешни болести и магистърска степен по публична администрация и здравен мениджмънт. Започва работа в Окръжна болница - Благоевград през 1985 г. През 1998 г. става директор на ЦСМП - Благоевград. От 2010 г. до 2015 г. е директор на Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград. Преди година отново се върна на поста директор на ЦСМП.
Семеен е, съпругата му д-р Райна Калпазанова е специалист по детски болести.

- Д-р Михайлов, лятото свърши, свърши ли и кошмарът за вашите екипи с обслужване на катастрофите, с които регионът е печално известен?
- Действително през летните месеци броят на катастрофите, които обслужват нашите екипи, е по-голям. Това е обяснимо, заради отпуските, когато хората отиват на почивка, заради бързото каране, защото пътищата са сухи, и заради ред други причини. От друга страна регионът действително е доста тежък в сравнение с останалите и натоварването на пътната мрежа е по-голямо. Областта е втора по територия с площ от 6450 кв. км. Регионът е планински и полупланински, има две основни пътни артерии, които водят към Гърция - Е-79 за ГКПП Кулата и пътят Симитли-Банско-Гоце Делчев-ГКПП Илинден. Това са изключително натоварени пътни участъци и катастрофите по тях са много. Освен пътуванията до Гърция, в нашия регион са и много курорти, които са предпочитани не само за отпуски, но и за по-дългите почивни дни. Статистиката показва, че за първите осем месеца на годината сме обслужили 237 пътно-транспортни произшествия с 317 пострадали. От тях, на място са починали 24-ма души. 20 от катастрофите са с трима и повече пострадали. Само за август имаме 5 тежки катастрофи с трима и повече ранени. Често има такива пътни инциденти, които изискват добра координация на екипите. Когато има повече ранени се налага да изпращаме линейки от съседни филиали на ЦСМП, за да ги поемат. При инциденти с трима и повече пострадали, задължително колегите ме уведомяват, както и дежурния в Министерството на здравеопазването.

- През зимата като че ли шофьорите са по-внимателни и поне тази част от работата ви намалява.
- Може би е така, но пък през зимата имаме други трудности. Заради планинския релеф, голямата територия и отдалечени населени места, много от междуселските пътища не са в добро състояние. До различни махали в планинските райони достъпът през зимата е затруднен, а там живеят възрастни хора, които често имат нужда от медицинска помощ. Така че при нас е винаги натоварено.

- Често ли се налага да транспортирате пациентите до София?
- През август сме транспортирали 28 пациенти до столични здравни заведения. Това са случаи, с които болниците в областта не могат да се справят и да осигурят адекватно лечение, основно заради липса на специалисти. Става въпрос за случаи от областта на съдовата и кардиохирургията. Не разполагаме тук и със специалисти в неврохирургията, тежките изгаряния също се транспортират до София.

- Колко филиала има ЦСМП в областта?
- Имаме десет филиала, които разполагат със 17 мобилни екипа денонощно. Отделно от тези екипи имаме и стационарни, които обслужват пациенти, потърсили сами здравна помощ на място. От началото на годината до края на август сме реагирали на 15 737 повиквания - това са излизания с линейка на адреси или някакви инциденти. Отделно, стационарните екипи са извършили амбулаторни прегледи на пристигнали на място 32 545 души. Или общо сме обслужили около 50 хил. пациенти. От вички тях се е наложило да бъдат хоспитализирани 1975-има.

- Какви са най-често случаите, при които се налага вашата намеса?
- Най-често срещаните случаи са на инсулти - 575 са от началото на годината. След това са инфарктите на миокарда - 211, отряванията - 126. Реагирали сме на 995 случая на травми - битови, производствени, спортни и др. Имаме и 19 опита за самоубийство, като 12 от тях са умишлено самоотравяне.

- Много се говори за недостиг на лекари в Спешните центрове, има ли такъв проблем и при вас?
- Засега се справяме и нямаме сериозни кадрови проблеми. Тенденцията е към овладяване на дефицита. В ЦСМП и филиалите работят общо 325 души, от които 48 са лекарите. Малко са обаче младите колеги, които избират да работят в Спешните центрове и определено има застаряване на състава по отношение на лекари и фелдшери. Работата при нас е динамична и напрегната, заради това колеги избират друго място за реализация. Възнагражденията се вдигнаха в последната година и това засили интереса към Спешната помощ. За последната 1 г. сме назначили повече хора, отколкото са напуснали. Екипите ни са окомплектовани. Някои от колегите са на втори договор при нас, на непълен работен ден, но засега сериозни кадрови проблеми нямаме. Това обаче не е успокоително, защото работата в Спешните центрове е най-инфарктна и някои я смятат за непривлекателна.

- Кое отказва медиците да работят в спешната помощ?
- Демотивиращи са стресът и напрежението, при които се работи. Колегите са първи на терен, при всяко повикване, независимо дали е катастрофа, пожар, производствена авария или друг инцидент. Трябва да действат бързо и адекватно, да взимат важни решения на място. До тях няма съвременна модерна техника, няма допълнително възможости за консултация при диагностиката. Разчитат на себе си, на опита и знанията. Това създава дискомфорт и затова малко са тези, които започват работа при нас с идеята, че ще специализират точно Спешна помощ, ще се реализират тук и ще останат завинаги в системата. Друго, което е много специфично при нас е това, че лекар специалист в спешната медицина няма как да работи и на частно и да има кабинет. Спешните случаи изискват да се отиде на място при болния, а не той да идва в кабинет. Така че такъв колега няма как да има пациенти, които да очаква в кабинета си, т. е. няма възможност за допълнителен доход. В същото време работата в Спешните центрове дава добър старт за всеки медик. Сблъсква се със случаи от различно естество и различна област на медицината. Научават се неща, които на друго място не биха научили. Добре е през Спешния център всеки млад лекар да минава поне за 2 г., ще му бъде от полза да се доизгради, да развие умения за бърза реакция и взимане на самостоятелно решение.
 Все още обаче не може да говорим за голям интерес към тази област. Само ще ви дам един пример: През 1998 г. лекарите само в Бърза помощ в Благоевград бяха 26, имаше и чакащи да започнат работа. Сега ситуацията е коренно променена.

- Може би друг фактор, който влияе за липсата на постоянен интерес към спешната медицина са и случаите на нападение над екипите?
- И това го има, защото болните и роднините му понякога очакват и невъзможното от лекаря. При нас, за щастие, през тази година не сме се сблъсквали с нападение над екипите ни. За 2015 г. е имало 5 такива случая, основно на словесна агресия, без да се стига до физическа саморазправа. Имахме и счупено стъкло на филиала в Гоце Делчев.

- Често се говори, че недобросъвестни граждани ползват линейките като таксита, викат ви за дребни случаи.
- Цифрите ни за август сочат, че от 2118 повиквания по телефона, три адреса са се оказали несъществуващи и обаждането е било лъжливо. При други 36 случая сме отишли на място, но лицето не е било открито и други 21 пациенти пък са се обадили, но после са се отказали от медицинската помощ. За 406 повиквания, на които сме отишли и обслужили, колегите са установили, че не са били от спешен порядък и неоснователно е викан наш екип.

- Впечатление прави броят на пристигналите на място при вас пациенти, въпреки че се смята, че спешната помощ предполага намеса в крайни, екстремни и животозастрашаващи случаи.
- Това, че много хора идват на място тук, означава, че намират в системата на спешната помощ сигурност, денонощно и безотказно обслужване. Много пациенти обаче заобикалят прегледа при личния лекар и идват тук дори и за мерене на кръвно или други неспешни прегледи. Това е така, защото достъпът до нас е лесен, няма потребителска такса, няма работно време. Наш контингент са и здравнонеосигурените лица, за които ние сме единственият шанс да получат медицинско обслужване без да плащат нищо. Затова може да се каже, че изпълняваме и социални функции.
ТОНИ МАСКРЪЧКА

Източник: вестник "24 часа"