Д-р Красимир Михайлов: През последните две години няма регистрирани случаи на проявена агресия спрямо екипите на Центъра за спешна медицинска помощ – Благоевград

Д-р Красимир Михайлов, директор на Центъра за спешна медицинска помощ- Благоевград в интервю за Радио "Фокус" – Пирин.

Фокус: Д-р Михайлов, да започнем с това, през последните години в Благоевградска област имало ли е инциденти свързани с нападения над спешни медици?

Д-р Красимир Михайлов: През последните две години няма регистрирани случаи на проявена агресия спрямо екипите на Центъра за спешна медицинска помощ – Благоевград. На територията на Благоевградска област екипите разполагат с 10 броя филиали и 17 броя мобилни екипи. Това са екипи с линейки, които денонощно и непрекъснато обслужват населението на цялата област. Създадена е организация, чиято цел е да предотврати проявата на словесна или физическа агресия от страна на пациента или техни близки. Разполагаме с видеонаблюдение във всички филиали на центъра. Освен това във филиалите има поставени паник бутони. Паник бутоните са полезни и важни при нужда, но за съжаление все още няма такива в мобилните линейки. Разчитаме новите линейки, които очакваме през тази година да бъдат оборудвани с такива бутони.

Фокус: Организират ли се срещи, в които се обсъжда темата за агресията срещу медицинските лица?

Д-р Красимир Михайлов: В края на 2017-та година бяха проведени работни срещи за предприемане на действия срещу агресията върху медиците. Тези дискусии са се осъществили по искане на Главния прокурор на Република България и на Министъра на здравеопазването за предприемане на действия за незабавно съобщаване на случаи свързани с агресивно поведение на пациентите срещу медицинските лица. В края на 2017-та се тези срещи се осъществиха Регионалната здравна инспекция – Благоевград с представители от прокуратурата, полицията и лечебните заведения. Има изготвени правила за действие при случаи на агресия. По време на срещите се коментира и за уведомяването на дежурните от Министерство на здравеопазването, полиция и прокуратура. По време на дискусиите се уточняват и начините за предприемане на своевременни и бързи действия по отношение на нарушителите.

Фокус: Каква според Вас е причината за проява на агресия над лекари от страна на пациентите или техните близки?

Д-р Красимир Михайлов: Всеки опит за саморазправа с лекар е недопустим. Работата на спешните екипи е отговорна, напрегната и динамична. Агресията е причина и за демотивацията за работа от страна на лекарите. Те всъщност отдават своята енергия и сила за указване на помощ на всеки, който се нуждае от такава. Тези лекари чувстват своята професия като призвание. За лекаря е неразбираема всяка една проява на агресия от страна на пациентите или близки като причините за подобно поведение може да се коренят в различни насоки. За мен е основно преди всичко ниското образователно ниво на определени контингенти хора, които не могат да разберат, че с идването на такива екипи основната цел е оказване на помощ. Необходимо е да се помисли за превенцията и за обективните причини, които понякога пречат за това екипите да пристигат бързо на мястото на инцидента. Тези причини могат да забавят едно повикване. Ниското образователно ниво и поведението на определени хора, които решават, че могат да раздават правосъдие е причина за подобен тип поведение. Живеем в демократична държава и всички спорове е необходимо да бъдат решавани в съответствие със законите на тази държава. Всеки опит за саморазправа е недопустим и това е причината ние да очакваме бързи и съответстващи действия от страна на правораздавателните органи като прокуратурата и съда, които е необходимо много бързо да реагират при такива случаи и виновните лица да бъдат наказвани.

Фокус: Към днешна дата какво може да направи лекар, когато бъде нападнат?

Д-р Красимир Михайлов: Изградили сме системи с гарантирана връзка, която ни свързва с Районните координационни централи. По този начин, когато има опасност, екипите си съдействат. При отзоваване на сигнал екипите не са самостоятелни. В зависимост от вида на екипа, те са двама или трима човека. Шофьорът почти винаги е в санитарния си автомобил. Въпреки това той също може да окаже съдействие за транспортиране и пренос на пациент. Шофьорът има и задължение да осъществява комуникацията чрез изградените системи. Това са двойната система за комуникация в линейките. След сигнал се следват правилата, които са изградени като се уведомява дежурният в Министерството на здравеопазването, полицията и прокуратурата за предприемане на съответни действия. Операторите, които работят в координационните централи са обучени  да квалифицират опасността за екипите и по този начин се уведомяват веднага органите на реда.

Фокус: Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев сезира главния прокурор във връзка със зачестилите нападения над медиците, какво според Вас продиктува това негово решение и какво мислите, че ще последва?

Д-р Красимир Михайлов: Зачестилите случаи на агресия срещу медици трябва да бъдат причина за бързо производство срещу нападателите. Агресията срещу лекарите повлиява и върху мотивацията в работата при някои специалисти. Подобен тип прояви е необходимо не да бъдат толерирани, а да се използва цялата строгост на закона. Престъпления трябва да бъдат показвани пред обществото, за да може да изиграят своята възпитателна роля. Необходимо е Органите на реда бързо да реагират на действия от страна на пациенти и близки на пациенти. Важно е да получат своите наказания при неспазване на закона в цялата си строгост и съответстващо действие на действието, което е породило това нарушение. Необходим е да се отчита и факта, че при посегателство над лекар става въпрос за служебно лице, което изпълнява своите задължения в интерес на обществото. Недопустимо е хората, които не разбират естеството на действията на екипа да реагират по този начин. Нашата система е система, която цели да даде здраве на обществото.

Денис НИКИФОРОВ